В нашто село Ковидарци още има живи старци.  Маските ни

В нашто село Ковидарци
още има живи старци. 
Маските ни - на лицето! - 
не като на Тулупчѐто.

Бабите ни приказливи 
постоянно стопират посред път -
не държат в устата сливи,
само че отдалеченост държат.

Щом ги хване логорея,
почва страшна забава -
родната ни тирада се лее
само че с дистанция добра.

До града си вървим постоянно - 
околните ни са наред;
и въпреки да не е елементарно,
употребяваме велосипед! 

Ала през вчерашния ден ни дойде
джипка със разплуралист , 
Кметът ни паника подвигна, 
викна дори публицист!

Чу ли, бабо Маргарито -
там, на сълбите, в града,
някакъв човек приритал
пред болнѝчната врата!

А бре, момче, имаш джипка,
но нещо си забил - 
вирусът край тебе припка
като печален крокодил!

Ний се малко притеснихме
от безгрижния челяк.
Като преценихме риска,
се разбягахме до крайник. 

Само кметът като струна
се натегна с богатства тирада
и началника целуна - 
ний стояхме далеко.

А в този момент държиме кмета
в доста строга карантина - 
хайде, пък нека изкрета
следващата година, до ваксина!